Кратка история на Испания

от Мишо Иванов

Интересът, който е проявявал и проявява човечеството върху своето минало, корени, енигми, митове, науки е един от най-важните фактори движещи едно общество, на базата на които можем да погледнем в актуалният живот и бъдещето. Чувството да можеш да усетиш и разбереш неразбраното, да уцелиш правилният отговор, да споделиш наученото, да изучиш изученото, изграждайки по този начин твоя собствена теория или потвърждавайки друга е светлината огряваща тъмното и дълбоко море на непознатото, въздухът нужен на всеки един жаден за знания човек. Историята на един народ е определящата го като такъв. Тази гордост от миналото, която повечето от нас изпитват определят нацията като такава, създавайки по този начин чувството за национализъм, вграден в душите на хората още от първите години на живот. Колко ли пъти изтъкваме делата на наши сънародници било то крале, воини, откриватели, учени, философи и т.н. с високо вдигната глава и смело заявяваме - "... ние сме част от тази история, носим тяхната кръв във вените си, ние сме техни братя и сестри,..", а това ни сплотява, изпълва сърцата ни с гордост, определя ни като едно...като един народ, минал през всякакви етапи от живота, радости, мъки, неволи, трагедии....КАТО ЕДНА НАЦИЯ!!! Не случайно е имало и има политици, които и до ден днешен се опитват да заличат това чувство в човека, за да премахнат тази идентичност, за да накарат народа да забрави, да се чувства объркан...с една едничка цел - ВЛАСТ И ПАРИ. Много често сме чували фразата "...историята на един народ се пише според неговите управници...." И това е така. Не Ви ли прилича на нещо това...?

Автор: Мишо Иванов
 
   
Ние - ANDALUTRAVEL сме агенция, която работи предимно на територията на Андалусия-Испания, организирайки екскурзии до Кордоба, Гранада, Севия, Ронда, Малага, Нерха, Кадис, Марбея, Танжер и много други градове, включително Гибралтар, пряко свързани с важни събития случили се през вековете както по тези места, така и в останалата част на страната... За тази цел бих искал да направя едно кратко описание включващо основните моменти от историята на Испания, без да влизам в излишни подробности, въпреки, че това е трудна задача, опитвайки се да подбудя интересът, който може да накара пътешественика да мечтае. Та нали така започнах темата с... ИНТЕРЕСЪТ...
 
 
  ИБЕРИ, КЕЛТИ, КАРТАГЕН и РИМ. Историята на Испания е свързана с една дълга траектория през, която са минали различни народности, които по един или друг начин успяват да изградят една различна по произход култура и традиции, не винаги толеранта към останалите, та дори и между тях самите, но градивна и прогресираща, макар и маркирана със своите плюсове и минуси. Тя ни разказва за тези иберийски племена населяващи полуострова, свързани в последствие с келтите, образуващи келтоиберийски територии, както и пристигането на финикийците с цел търговия и експлотация на земите, които започват колонизирането на крайбрежната част, създавайки градове, като Гадир (Кадис-11в. преди новата ера), Малака (Малага - 8 век преди новата ера), Картаген Нова - днешен Картахена (Мурсия)...., Важен фактор е навлизането на Рим в тази територия и началото на тъй наречената романизация на населението след известните Пуническите войни с Картаген и по-конкретно след втората от тях през III. век п.н.е. Завладяването на Хиспания, наричана така от римляните е била трудно начинание, продължило близо II века базирано на почти невъзможната интеграция и вечните борби от страна на местното иберийско население. Владението на Римската Империя продължава до V век след новата ера, оставяйки огромно културно и архитектурно наследство, първото основано на велики личности родени в Хиспания, като Марциал, Квинтилиан, Сенека..... и второто породено от изграждането на форуми, големи акведукти, римски театри, фабрики за гарум и осолена риба, пътища, римски мостове. Повечето от тях по един или друг начин успяват да преборят разрушителната сила на времето, издържайки до днес, та макар и не в този блясък, който са имали.  

 

  Италика, днешна Севия, създаден от римският генерал Сципион, където по-късно се раждат римските императори Траян и Адриян е пример за този огромен процес на развитие. Една Римска Империя, която е преследвала и наказвала жестоко християните до момента през който приема толерантността към тази религия по времето на Константин Велики през 313 след новата ера, признавайки го по този начин като първият християнски римски император. Плодородната земя на Иберийският полуостров, както и мините стават източник на различни продукти произвеждани тук и изпращани за Рим. Зехтин, вино, гарум (сос направен от ферментирали вътрешности на риби) са били неразделна част от римската кухня, произвеждани в Малака (Малага), Картея (близо до Марбея), Баело Клаудия (Тарифа), Антикария (Антекера) и т.н.  
 

 

   

 

  ВАРВАРИТЕ. През началото на V век след новата ера започва едно масово нахлуване на тъй наречените варварски племена - свеби, вандали, алани, вестготи, като последните успяват под ръководството на Еурико да обединят вестготите през 476 изгонвайки римляните от Иберийският полуостров, чийто феуди са били до този момент. Започва един период изпълнен с борби за власт и вътрешни интриги, но въпреки това не бива да пропускаме приемането на Католическата вяра от страна на вестготското кралство на Толедо през края на VI век под управлението на Рекаредо, обявавайки по този начин за еретици всички изповядващи арианството силно разпространено до момента, както и цялата еврейска общност. Важна роля за приемането на католическата религия през този период имат двамата братя в Севия-свети Леандро и свети Исидоро, последният от които е автор на книгата за ЕТИМОЛОГИИТЕ - известна за времето си както и до днес.
     
ИСЛЯМ. В краят на VI век около 570 година в арабският свещен град Мека се ражда бъдещият пророк на Ислямската религия-Мохамед. До този момент в Арабия се е разпространила тъй наречената Идолатрия-племена вярващи в различни идоли. Тези земи през този период са били обитавани от евреи, както и християни, наричани по-късно от Корана и мюсюлманите-хората на книгите. На арабският свят е липсвало това обединение което са имали до момента останалите две религии монотеисти-една единност, една книга, която да ги определи, като общност- УММА (този период е описан много добре в книгата Ислям, чийто автор е английската писателка Карен Армстронг, от която се аргументирам). Пророка Мохамед е бил неук човек, който не е могъл да чете и пише. През 610 година медитирайки в една пещера-Хира, която се е намирала близо до неговият роден град, му се явава Свети Габриел ( Жибрил за мюсюлманите), обявявайки му че е избран за човека който трябва да разпространи словото на Алах. Няма да влизам в подробности, тъй като темата е различна, въпреки, че е доста обширна и за това ще опиша този период възможно най-кратко. Тези просветления се случват в различни етапи от живота на пророка, който започва да проповядва първо в родният си град Мека. Основната му задача е да убеди населението в съществуването на един единствен господ-Алах, създателят на всичко, който не е създаден, който е перфектен, всемогъщ, милосърден, който няма подобни, от който трябва да се страхуват, както от него така и от денят на страшният съд. Исляма учи, че добротата и уважението са единственният и правилен път, както и усилието, което трябва да полагат, спазвайки различните норми, за да се наричат истински мюсюлмани. Молитвите по пет пъти на ден, Рамадан, милостинята (Закат), която трябва дават всеки петък на бедните, задължителното поклонение в Мека поне един път в живота (Хадж). Започват борби базирани на различни интереси, една миграция на мюсюлманите във вторият свещен град Ятриб (Медина), което дава и началото на техният лунен календар през 622 г.с.н.е. Период през който мюсюлманите преминават през различни препядствия, като например битката при Бадр срещу меканите (населението на Мека, както и роднини на пророка, стопанисващи свещенната Кааба), битката при Ухуд и т.н. и т.н., но в крайна сметка след много исторически моменти на победи и загуби, Ислямът вече се е разпространил в голям мащаб. След смъртта на Мохамед през 632 година делото му продължават 4 халифа през различни периоди, през, които и става това разединение на Исляма в различните му клонове - сунити, шиити, хариджити, суфи. Ражда се Умаядската династия със столица в Дамаск, която започва своето разпространение под лозунга на Ислям, стигайки и до Иберийският полуостров, но и тя трябва да премине през много трудни моменти....  
 
   
АЛ АНДАЛУС. Смята се че думата Ал Андалус произлиза от обръщението на арабите към територията на Испания през която минават племената на вандалите (Вандалия). Някои от Вас биха си задали въпросът - защо говорим за Ислям, при условие, че темата е друга. Ето и отговора. Бяхме стигнали до вътрешните интриги и борба за власт между вестготите. С провъзгласяването на Родриго като крал на Вестготска Испания през VIII в. след смърта на Витица, се създава едно разногласие и борба за трона. В следствие от това вестготите призовават за помощ Умаядската династия, която вече владее северна Африка под ръководството на губернатора на зоната Муса, подчинен на Дамаск. Той успява да събере една войска водена от берберският генерал Тарик Ибн Зияд, която преминава протока на морето Алборан познато ни като Средиземно, акостирайки в една скалиста местност на Иберийският полуостров, която назовава Планината на Тарик (джебел Тарик, Джибралтар) или както ни е известен - Гибралтар. Годината е 711. Тогава войските на Родриго се срещат с мюсюлманите на Тарик при известната битка на Гуадалете, където вестготският крал бива разгромен. Така и започва нашествието на Умаядската династия, която стига чак до днешна Франция, където е спряна и отблъсната на юг от Карл Мартел при битката на Портие през 732 година. Въпреки това умаядите се установяват на територията на днешна Испания и Португалия, като последната все още до този момент не е съществувала като кралство. Голяма част от местното християнско население се премества в северната част на Испания, където се създава и Кралството на Астурия водено от Дон Пелайо, който участва в гореспоменатата битка при Гуадалете няколко години назад, воювайки от страната на Родриго, успявайки да се спаси бягайки на север, където по-късно през 722 година разбива мюсюлманите при сражението на Ковадонга (Астурия). В крайна сметка след установяването на Умаядската династия на мястото на вестготите, започва един процес на съжителство между християни, евреи и мюсюлмани, което в едно близко бъдеще не винаги е било толерантно един към друг, както много пъти се е казвало. От самото начало мохамеданите или сарацини, както били наричани през този период са уважавали останалите две религии на книгите, оставяйки ги да проповядват своята вяра, да обработват своите земи, но за сметка на данък-парии, който е трябвало да се плаща. Но в последствие обаче това държание се променя. Аргумента за това е книгата "Мюсюлмани и Християни в долината на Ардалес" написана от Франциско Ортиз Лозано, който разказва за пленници християни водени насила в Мароко по времето на Алморавидите - крайно радикални, изгонвани от собствената си земя, наказвани за това, че са помагали на Арагонският крал Алфосно "Ел Батаядор" воювал срещу войските на мюсюлманите. Годината е 1126. Също така забраната да се строят църкви (нито една цървка да бъде издигната след създаването на Корана), да бъдат винаги с отворени врати, да не бият камбаната, да не се обличат като мюсюлмани, да водят литургията на тих глас, да не строят къщи по-високи от мюсюлманските и в противен случай да се разрушават.... Но нека да се върнам няколко века преди тези събития, когато се създава и Кордовското емирство през 756 година от умаядският принц на Дамаск - Абдерахман I, избягал от Сирия преследван от новосъздадената династия на Абасите със столица Багдат, който се обявява за независим емир в Арчидона - Кора на Райа ( район около Малага). По късно през 929 се създава и Кордовският Халифат със столица Кордоба от Абдерахман III. Това е период на едно голямо развитие на архитектура, култура, науки, търговия, агрикултура, поезия, музика, философия, медицина, астрономия..... Започват да се строят джамии, медрасета (теологични училища), библиотеки (които всъщност са били вътре в самата джамия), палати, каасби, медини, арабски бани - хамами, акведукти, райски градини... И всичко е правено с много детайли и символизъм. Андалуся става райски кът за много пътешественици та дори и християни. Въпреки този блясък Ислямът е имал и своите вътрешни проблеми. Както вече споменах е започнало разделението на различни клони още след смърта на пророка Мохамед, базирано да интерпретация на Корана, наследническа линия, поведение на вярващите и исторически факти. Това е и причината за непрекъснатите войни-фитни водени между тях. По този начин се създават различни династии претендирайки наследническата връзка с пророка или с неговият зет и братовчед Али. Говрим за Абаси, Аюби, Фатими, Зайди, Исмаелити, Ярафити, Алморавиди, Алмохади, Бенимерини, Уатасиди, Алауити, Абади и т.н. и т.н. Тези разногласия водят до разединението на една династията и въздигането на друга. Това е процес, който става и в Ал Андалус. Кордовският Халифат се разпада през началото на XI век на малки територии наречени тайфи, после това се случва както при Алморавидите, така и при Алмохадите, управляващи в последствие, докато не се създаде известната династия на Назарите през 1238 година установявайки се в Алхамбра - Гранада и водена от Мохамед I. Блясъка на Алхамбра шедьовър на Ислямската архитектура е запазен и до днес, но за него ще говорим малко по-късно. През 1492 година на 2 януари пада и последния мюсюлмански владетел на Иберийският полуостров. Името му е Боабдил. Това е и краят на едно почти VIII вековно управление, допринесло едно огромно развитие на днешна Испания, оставило голяма следа в архитекутра, традиции, култура, науки, философия, медицина, поезия, музика, танци, гастрономия........
 
 
 
   
КОРДОБСКОТО ЕМИРСТВО И ХАЛИФАТ. Вече споменахме за създаването на кордовското емирство и няколко века по-късно Халифат. В този случай бих искал да разясня някои теми, които пробуждат интереса ни. Когато говорим за емир става на въпрос за най-високата държавна глава. Когато става на дума за Халиф, то това е най-голямата държавна и религиозна личност. Може би сте си дали сметка, че в обясненията за Ислям споменах 4 халифа, без да обобщя за тях. Думата "халифат русул Алах" означава заместник и продължител на делото на пророка Мохамед след смъртта му. Когато той е починал през 632 г. започва един спор между мюсюлманската общност, който за в бъдеще ще бъде една от причините за разделянето на Исляма на различни клонове. Темата е била кой да бъде човекът заемайки титлата Халиф? Едни са смятали, че това трябва да бъде някой от фамилията на пророка, други, че трябва да бъде директен наследник на неговата дъщеря Фатима и неговият зет и братовчед Али, трети са смятали, че разпространителя на делото на Мохамед може да бъде всеки достоен човек та макар и "черен роб". Титлата Халиф е дадена на неговият тъст и съратник по времето на Хиджра (миграцията от Мека на Мохамед, преследван от меканите, към Медина през 622 г. която определя лунният календар на мюсюлманите) Абу Бакр през периода от 632 г. до 634 година през, която умира. След него застава вторият - Омар или Умар Ибн Ал-Хатаб 634 -644 г. Третият е Отман или Утман Ибн Афан 644-656 г. и последният е Али Ибн Аби Талиб 656-661 г. Това са били тъй наречените добри халифи или Ортодокси, тъй като нито един от тях не поставя наследническа титла за своето поколение, а са бивали избирани от Умма - ислямската общност. След като се създава Умаядската династия - Халифат с халиф Муавия и столица Дамаск, който взима решение в бъдеще да се предава титлата от баща на син с което разваля ортодоксалната традиция на четирите добри халифа ситуацията между мюсюлманската общност е била много изострена. Той не е бил пряк наследник на Фатима и Али, а доктрина на последователите на Али е че Халиф - Имам трябва да бъде директното поколение на Фатима и Али. Още с назначаването на зета на Мохамед като Халиф запчват тези фитни (граждански войни) - "Битката на камилата" водена от една от жените на пророка на Мохамед против Али, по-късно Битката при Синфин (където една част от мюсюлманите на Али го изоставят или напускат - хариджитите). Този сблъсък се води между партията на Али и последователите на Умаядите. Основната битка при Кербала - където е убит и синът на Али - Хюсеин Ибн Али, която е и причината за окончателното разделение на шиити със сунити, вкоренявайки по този начин дълбока вражда, която ще продължи и до днешно време. Вече имаме една обща представа за проблемите, които се създават в Арабският полуостров. Умаядската династия е разрушена както вече споменах от Абасите. Това е и причината Абдерахман I да избяга от Дамаск в Кордоба, където през 756 г. се обявява за емир, независим от Багдад - столицата на династията на Абасите. 929 г. Абдерахман III се обявява за Халиф и Кордова за столица на Халифатството. Добре, но тук бих искал да изясня някои детайли. Много често чувам от мои туристи, че Испания е била завладяна от Маврите, което според мен е абсолютно погрешно. Маврите са наричани така още от времето на римляните - маурос или морос, като са имали напредвид всички тези народи от северна Африка, които са били владяни от тогавашното кралство на Мавритания съществуващо още от IV п.н.е.. В него са влизали териториите на днешно Мароко, Тунис, Алжир, Мавритания и т.н .Те обаче не са араби, а бербери (основното население на северна Африка). Умаядскята династия по времето на експанзията си на запад успява да подчини, берберите (маурос) под свое влияние. Така, че арабите влизат в Иберийскитя полуостров начело на тази кампания, придружавани от маврите, които са били голяма част от техните войници, но не и основният завоевател. При създаването на Кордобското емирство и по-късно Халифат, емирите и част от халифите са били от арабски произход. Чак при западането на Халифата около Х и XI в започва да се променя сценария на Ал Андалус. През началото на XI в. след смърта на известният диктатор и регент на младия султан Хишам II, чийто име е било Алманзор, започва една война в Ал Андалус за титлата на Халиф. Основните участници в нея са били Мохамед II и Сулайман Ал Мустаин и двамата от арабски произход. Последния вика на помощ берберите от северна Африка, за да се обединят и да разгромят Мохамед. В битките са се отличавали много фамилии от различни райони, а един от тях е бил Али Бен Хамуд Ал Насир, който е бил награден от Сулайман за проявите си обявявайки го като губернатор на Сеута. Въпреки това обаче Али Хамуд убива след време Халифа Сулайман в следствие на интриги, зародени през този период, обявявайки се за Халиф на Малага 1016 г. По този начин се дава началото на династията Хамуди - бербери от северна Африка, наследници на правнука на Али - Идрис погребан във Фес, Мароко. От този момент на там можем да говорим за владение над Ал Андалус от страна на маврите!!! Тези събития зараждат връжда между араби и бербери. Те дават и началото на края на Кордобският Халифат, който всъщност се разпада през 1031 г. Но от това развитие на този процес също са се възползвали и християните, които вече са започнали РЕКОНКИСТАТА.
 
 
 
 
   
РЕКОНКИСТА. Нека първо изясним значението на думата реконкиста. Този термин обозначава момента през който испанците започват воювайки да си възвръщат територията отнета им от мюсюлманите. Това е един дълъг период от време, който според повечето хронисти започва още в самото начало, когато вече споменатият Дон Пелайо разбива умаядските войски при битката на Ковадонга през 722. Един век по-късно в тъй наречената Кора на Такорона (района около Ронда) се ражда един бъдещ герой син на вестигоди мулади (християни приели мюсюлманската вяра), който ще създаде династията Хафсуни, трън в очите на тогавашното емирство на Кордоба. Това е Омар Бен Хафсун. За него разказват, че убива един мюсюлманин, хващайки го да краде животните на баща му и тъй като започват да го търсят за наказание, бяга от Ронда и се скрива в зоната на Кора на Райя (района на Малага). Тогава решава да се установи в една изоставена крепост при Бобастро (близо до Ардалес и Антекера), която успява да укрепи, заедно със присъединяващите се към него мосараби (християни управлявани от мюсюлмани), мулади и бербери, които идвали от всички краища на Андалусия. От там започва набези към мюсюлманските владения, които продължили години до неговата смърт през 917 г. На няколко пъти емирите са обграждали Бобастро с цел да го пленят, но без успех. Толкова е бил могъщ Омар Бен Хафсун, че дори са му предлагали да се присъедини заедно със своите войни към Кордовското емирство, обещавайки му привилегии и богатство. Един човек, който успява да завладее много територии и да се съюзи с различни градове управлявани от мюсюлмани, което го е правило още по опасен. Антонио Урбаналес в своята книга за Омар Бен Хафсун ни разказва за подвизите и легендите, които са се носили за него. Но също така този автор добавя, че Омар решава да се покръсти приемайки християнската вяра и сменяйки името си на Самуел през 889 г. Това е причината много от неговите съюзници мюсюлмани да се обърнат против него, като по този начин се е намалила управническа му сила. Въпреки това след неговата смърт през 917 г. делото му продължава синът му Сулейман. Бобастро обаче ръководен от него се предава в ръцете на емира Абдерахман III през 928 г. Една година по-късно Абдерахман III се обявява за Халиф и територията, която владее за Халифаство със столица Кордоба. Той нарежда да изровят гроба на Омар (Самуел) и неговите синове, изваждайки и пренасяйки костите им в Кордова, където се поставят пред портата на палатът - толкова е била голяма омразата към кланът Хафсуни, но също така тази постъпка е служила за предупреждение към всички, които биха се опитали за в бъдеще да се надигнат срещу Халифа. Като цяло политиката на мюсюлманските владетели на територията на Ал Андалус е базирана на  възход и спад, на обединение и разпадане на територии, на разногласия  и това е водело до една нестабилност, от която испанеца започва да се възползва, въпреки, че това е било един много бавен процес. Причината - борбата между различните кралства на все още необединена Испания, което е струвало пари и време. Кастия, Леон, Арагон, Галисия са имали своите проблеми, базирани на непрекъснатите набези от страна на мюсюлманите, които са опустошавали реколтата, изсичали дърветата и пленявали християни. От друга страна испанските кралства са воювали помежду си с претенции за престол и титли, аргументирайки се с наследническа връзка. От хронистите знаем, че са се женили братовчед с братовчедка, с някоя фамилия на действащият крал с една единственна цел и това е било съюз под формата на брак и наследници, който им е гарантирал стабилност. След смъртта на Санчо III от Памплона през 1035, започват интриги между фамилии и кралства. Синът му Фернандо I от Леон се надига срещу брата на неговата съпруга Санча - краля на Кастия Бермудо III. По-късно започва войната на тримата Санчовци, която завършва през 1067. Алфонсо VI се обявява за крал на Кастия и Леон. През 1084 успява да превземе Толедо-град, който от този момент на там става част от испанската монархия. След като Алфонсо VI губи битката при Саграхас (Бадахос) срещу алморавските войски на Юсуф Бен Тасифин, призовава за помощ всички благородници, за да се причислят към него. Енрике от Боргоня е един от тях, който се присъединява към Кастилският крал. В знак на благодарност Алфонсо VI дава ръката на дъщеря си и за зестра му подарява графството на Портукаленсе през 1091 г. По този начин се започва началото на династията на Боргоня на Иберийският полуостров. Няколко години по-късно синът на Енрике от Боргоня - Алфонсо Енрикес ще се обяви за първият крал на Португалия. Годината е 1139. Много е важно в тази тема да споменем кралят на Кастия Алфонсо VIII "Ел де лас Навас", който през 1212 година успява да се обедини с Навара, Арагон и с була изпратена му от папата с разрешение за свещенна война срещу неверниците, под формата на Кръстоносен поход и с помоща на кавалери дошли от Франция да тръгне срещу Алмохадите, които властват до този момент със столица в Севия и да ги разгроми при битката на Навас де Толоса (провинция на Хаен). Тази победа маркира началото на разпадането на Алмохадската династия. От тук натам започва да се затяга обръча на християните около мюсюлманските владетели, въпреки че за Испания ще са нужни още 2 века и половина, за да могат окончателно да си възвърнат цялата територия. Това са етапи през които Фернандо III от Кастия (по-късно обявен за Светец) превзема Кордова през 1236, Хаен 1246, Севия 1248. Неговият син Алфонсо X от Кастиля наречен "Мъдрият" успява да присъедини към своите територии Херес през 1255 г., опожарява Рабат през 1260г., превзема Кадис през 1262 г. От своя страна синът на Алфонсо Мъдрият - Санчо IV от Кастия с помоща на кралството на Арагон завзема Тарифа през 1292 г. По времето на Фернандо IV от Кастия пада и Гибралтар през 1309 г. въпреки, че мюсюлманите си го възвръщат през 1333 г. Неговият син Алфонсо XI води Кръстоностният поход срещу Назирската династия, превземайки Теба през 1330 г. През 1340 г. втори Кръстоносен поход срещу бенимеринската династия разгромявайки ги при битката на Саладо (провинция на Кадис). На 26.03.1344 г. успява да превземе и Алхесирас - важен град, който контролира Гибралтарският проток, заедно с Тарифа, която е най-близката точка на Европа с континента Африка. През 1349 г. решава да си възвърне Гибралтар, превзет от мюсюлманите през 1333 г. обграждайки го със своите войски. Една година по-късно пред "портите на Гибралтар" умира от чума през 1350 г. Това е единственният европейски крал починал от тази болест. Веднага след смъртта на Алфонсо, синът му Педро от Кастия наречен още от хронистите "Жестокият" е обявен за крал на Кастия и Леон. Въпреки, че Педро продължава тази рекинкиста, периодът от неговото владение е изпълнен с отмъщения и убийства. Една вражда, която е и причината да бъде убит от неговият брат (от различна майка) Енрике II наречен от историците "братоубиеца". Но нека първо обясним траекторията от живота на Алфонсо XI, за да можем да вникнем по-лесно в събитията от историята през този период, както и в поведението на Педро Жестокият в последствие. Алфонсо XI наследява трона от баща си Фернандо IV след ранната смърт на краля, когато е бил само на една година. За регентите, които са управлявали по време на неговите детски години ще говорим по-късно. Когато става пълнолетен поема кралството на Кастия и Леон в свои ръце, като първо се сблъсква с граджанска война породена от неговият настойник Дон Хуан Мануел (внук на Свети Фернандо). Причината за нея е отказа на краля да спази договор подписан от него, когато е бил на 9 годинки (разбира се посъветван от тогавашните регенти), с който се гарантира сватбата му с дъщерята на  Дон Хуан Мануел – Констанца Мануел при навършване на пълнолетието му. По-късно започва реконкиста против назирското кралство и техните съюзници бенимерините. Извършва два Кръстоносни похода ауторизирани от папата. Вече споменахме за браковете сключвани между крале, синове, дъщери с цел заздравяване на позиции. Така се случва и с Алфонсо XI, който се жени за Мария от Португалия дъщеря на луситанските крале и бъдеща майка на Педро Жестокият. Но истинската си любов среща в Леонор от Гусман, дама от благороднически произход от Севия от която ще има 10 деца. Едно от тях е бъдещият Енрике II, който ще даде началото на династията на Трастамара. Мария от Португалия винаги е била на заден план и това тя не го забравя. Ще си отмъсти години по-късно след смъртта на нейният мъж  Алфонсо XI, ставайки регент на бъдещият крал Педро Жестокият – брат по бащина линия на Енрике II. Съпругът и умира през 1350 г.от чума. Една година по-късно вече управляваща кралството на Кастия и Леон решава да затвори в ареста Леонор от Гусман – нейната вечна съперничка и след това нарежда да я екзекутират. От този момент благородниците виждат повод и възможност за да сменят траекторията на монархията в полза на синът на убитата Леонор – Енрике и неговият брат близнак Фадрике, вместо Педро на който се е полагал трона. Започва гражданска война между тях. Педро Жестокият вече крал започва да показва трудният си характер, който определя името му. Жени се за една френска принцеса Бланка от Борбон през 1353 г. която изоставя още през първите дни след брака си. Някои казват, че това е защото не е получил обещаната зестра от Франция. Затваряйки я в една кула нарежда да убият с арбалет прз 1361 г. През 1354 г. се жени за Хуана от Кастро, като задължава, заплашвайки епископите от Авила и Саламанка да анулират предишният му брак с Бланка. Историята се повтаря, тъй като също изоставя новата си съпруга след няколко дни от сватбата. Единственното му развлечение е била неговата красива любовница Мария от Падия. Споменахме вече за враждата между синовете на Леонор от Гусман и Алфонсо XI със синът на същият и Мария от Португалия. Близнака на Енрике II, чийто име е както споменахме Фадрике, решава да сключи мир с Педро Жестокият, като се представя лично пред него на портите при палата в Севия. Дори решава да му подари една от крепостите си наследени от баща си. Педро Жестокият нарежда на стражите да убият брат му с арбалет на място, въпреки умоленията отправени от неговата любовница Мария от Падия, която е била с него в този момент. Така и става. Можем да си представим омразата, която е изпитвал от този момент на там неговият брат по бащина линия – Енрике II. През 1369 г. двамата се срещат в една крепост наречена Монтиел (Сиудад Реал), където се сбиват. Отначало Педро е бил в по – добра позиция от горе върху брат си, но тук се случва следното. За Енрике е служил един френски благородник Бертран ду Гуесклин, който е присъствал при свадата. Виждайки, че неговият господар губи, решава да издърпа Педро за краката променяйки позицията му казвайки известната фраза “...не слагам и не махам крал, но помагам на своят господар...”. Енрике се възползва от ситуацията и го убива. От там произлиза и името му Енрике “Братоубиеца”. От този момент Кастия и Леон имат нов крал, който дава началото на Гусман или династията на Трастамара, след която ще започне епохата на XV век и началото на ренесанса, през който Испания ще се превърне в едно от най-великите кралства на Европа, но първо ще трябва да мине през много трудни етапи, един от които е превземането на Гранада.
 
 
 
 
 
 
   
НАЗИРСКОТО СУЛТАНСТВО НА ГРАНАДА. След загубата на Алмохадите при вече споменатата битка на Навас де Толоса през 1212 г. започва третото разделяне на Ал Андалус на тайфи (при разпадането на династията градовете, които е управлявала до момента се отделят и стават самостоятелни). Една от тях е тайфата на Мурсия ръководена от Ибн Худ. Нарастващото недоволство от страна на населението към този султан поради непрекъснатите набези на християните и неспособността на този да опази териториите е и причината да се навдигнат срещу него водени от член на фамилията Бану Насир, чийто име е Мохамед Ибн Насир известен като Мохамед I Алахмар (червеният - заради цвета на брадата му) през 1232 г. Той дава началото на борба против Ибн Худ и се обявява за султан на тайфата на Архона, започвайки експанзията на Назирската династия водена от него по различни градове. Две години по-късно е признат от Халифа на Багдад за законен губернатор на Ал Андалус. През 1238 година успява да влезе в Гранада, започвайки изграждането и реставрирането на старата Алказабата (крепост) построена преди около 2 века от династията на зирите. Тя се е намирала на един хълм наречен Сабика раположен непосредствено до града. Започва началото на една блестяща епоха, чийто ядро е Алхамбра - червената, която ще постигне своя блясък в течение на вековете, благодарение на султаните живяли в нея. Една Алхамбра която ще се превърне във вдъхновение и муза на безброй пътешественици, поети и писатели. Започва епохата на Гранада и Назирското кралство. Мохамед I е бил голям стратег. Още от самото начало си дава сметка за нарастващата сила на християните в този момент и за това се обявява за васал на Фернандо III от Кастия плащайки му огромни данъци в замяна на временна спогодба, която се е надявал да продължи години наред. Идеята е била да спечели време, за да заздрави позицията си осъзнавайки трудната за мюсюлманите ситуация. Дори отстъпва на Фернандо 500 войника, които са помогнали за превземането на Севия през 1248 г. След смъртта му неговият син Мохамед II се обявява за васал на Алфонсо Мъдрият, но след време нарушава споразумението, съюзявайки се с бенимерините с чиято помощ започва завоюването на територии в Андалусия.
 
  За контакт пишете на този адрес
Следваща страница  
ПЪРВА СТРАНИЦА  
   
За контакти телефони Испания: +34 687 15 25 22; +34 628 36 79 47; email; teveric@yahoo.es