Кратка история на Испания

от Мишо Иванов


Продължение от първа страница
Годината е 1275 когато Мохамед II започва една война подпомаган от мерините срещу Алфонсо Х. Хронистите за времето разказват за жестокостта на Абу Юсуф Якуб - лидера на Автор: Мишо Иванов
бенимерините (мерини), който е ограбвал и убивал християнското население. През 1294 г.  
  династията на бенимерините напада Тарифа заедно с инфант Хуан (един от синовете на вече покойният Алфонсо Х), който се е борил за власт срещу собственният си брат, краля на Кастия Санчо IV. И тук се случва един легендарен момент. Тарифа през този период е била под губернантството на Алонсо Перес от Гусман, наричан от историците "Гусман добрият", който е служил на Санчо. По време на обсадата Хуан, под чийто покровителство е било детето на Гусман, му предлага едно споразумение-живота на малкия или ключовете на града. Гусман избира да запази последната опция, като хвърля собственната си кама от крепоста, за да убият синът му с нея. По този начин успява да спаси Тарифа. Жестока трагедия, но за семтка на нея християните запазват една стратегическа част от територията на Андалусия. През 1302 година след смърта на назирският султан Мохамед II на трона на Гранада застава неговият син Мохамед III, който се съюзява с тайфата на Ронда. Местното население го е наричало "слепият", тъй като е обичал да чете до късно на свещи, което уврежда очите му. Въпреки че продължава политиката на баща си бива свален от престола няколко години по-късно от неговият брат Наср. Причината е съюзът, който сключват Фернандо IV от Кастия и Хайме II от Арагон за да напрявят Кръстоносен поход срещу назарите, както и недоволството и страх от страна на мюсюлманското население, от което се възползва Наср. През 1309 година Фернандо IV превзема Гибралтар. След неуспешната политика на последният до момента назирски султан се случва един обрат на събитията в полза на мюсюлманите, за който ще се говори дълго време след това. Исмаил, зет и братовчед на Наср, емир на тайфата на Малага го сваля от трона и се обявява за султан на Гранада през 1314 г. През това време е починал Фернандо IV от Кастия (който завзе Гибралтар през 1309 г.) На негово място застава синът му принц Алфонсо XI (кралят който ще умире от чума по-късно през 1350 г.), но той все още е дете на една годинка. Регенството е поето от същият този гореспоменат инфант Хуан, който напада Тарифа и убива синът на Гусман "добрият", както и от чичо му Педро от Кастия. През този период двамата решават да нападнат Гранада управлявана от Исмаил I. Годината е 1319. Близо до Алхамбра се случва трагедията от която християните няма да могат да се възстановят в порядъка на години. Става на въпрос за "Бедствието при долината на Гранада". Мюсюлманите са имали една много ефикасна и хитра техника за воюване. Когато са били обграждани от врага те са излизали спонтанно от крепоста нападали и отстъпвали бързо връщайки се към стените на града, от което противникът им оставал с впечатление, че бягат. В следствие от това последните започвали да ги преследват, неосъзнавайки тактиката и отдалечавайки се от главната част на войската. Тогава мюсюлманите се обръщали към тях, когато вече са се отделили и ги нападат отново, избивайки голяма част от обърканите войници. Това се случва и при битката при долината на Гранада. Хуан и Педро подлъгани от тази ситуация решават да преследват бягащите мюсюлмани и попадат в капан, където са убити. Християнската войска бива разгромена и Кастия от своя страна е имала нужда от време, за да се възстанови от тази трагедия. За това и 1319 година е запомнена като "БЕДСТВИЕТО ПРИ ДОЛИНАТА НА ГРАНАДА". Исмаил I, който излиза победител от тази битка, чиято слава се разпространява бързо из Ал Андалус, решава да построи до Алхамбра "Щастливата къща на султанството" или както я наричат по-късно местните "Градините на архитекта" - Хенералифе - вилната резиденция на султана. До този момент в Алхамбра е построена Алказабата от Мохамед I (както вече споменах) и довършена от неговият син, както и палатът "Партал". Исмаил I започва строежът на Мексуар, мястото, където се е сабирал военният съвет. Започва цъвтежът на този изключителен монумент, който ще достигне своята връхна точка при издигането на Комарес от Юсуф I и двореца Алхамбра (така наричан тогава) с двора на лъвовете от Мохамед V. След победата при долината на Гранада, назирското кралство, възпозвайки се от обърканата ситуация на Кастия, започва политика на експанзия, осигурявайки границите си както и отвоювайки градове в Ал Андалус включвайки площадите на Уескар и База, последният от които с важна стратегическа позиция ще изиграе решаваща роля при завземането на Алхамбра по време на Католическите крале след век и половина. Въпреки този временен успех Исмаил I ще стане жертва на една конспирация срещу него, която ще му коства живота. Когато неговият братовчед Мохамед е изпратен от султана, за да превземе града Мартос, той успява да го разграби взимайки със себе си много пленници. Между тях се е намирала една красива християнка, която Мохамед е искал да задържи за себе си. Исмаил I решава да му я отнеме и това става причина през 1325 г. в Алхамбра султанът да бъде заклан от собственният си братовчед по време на една среща между тях. Трагичен финал за тази историческа личност, но типичен за голяма част от султаните управлявали Гранада. След смъртта на Исмаил I на негово място застава синът му на 10 години, който ще бъде известен под името Мохамед IV. Продължавайки съюзът с бенимерините ще успее да върне Алхесирас и Гибралтар от ръцете на християните 1333 г. През 1330 г. кралят на Кастия и Леон Алфонсо XI ще започне Кръстоносен поход срещу назирското кралство на Мохамед IV, който ще даде обрат на ситуацията в Ал Андалус и ще разшири границите на испанската корона. Става на въпрос за крепоста на Теба в зоната около Малага, където ще се проведе известната битка при река Гуадалтеба, чиято победа ще бъде в полза на християните. Тук бих искал да разкажа за сър Джеймс Дъглас, който дава обещание на починалият си крал на Шотландия да занесе сърцето му в Йерусалим, носейки го окачено на врата си в едно малко ковчеже. Минавайки през Иберийският полуостров на път за свещенният град, за да завърши мисията си разбира за кръстоносният поход и решава да се включи в него заедно със своите войници, които го придружавали. По време на битката при Теба, игнорирайки тактиката на мюсюлманите да нападат и бягат, обърквайки врага, сър Джеймс Дъглас попада в такава ситуация. Тези времена са били известни с кавалерското чувство и желание за подвиг и слава. Обграден от мюсюлманите вместо да си пробие път назад решава да умре героически, като хвърля ковчежето със сърцето на краля си и напада сам унемелите мюсюлмани заедно с няколко от неговите войни дошли му на помощ. Бива убит и след смъртта си погребан с почести, като преди това тялото му е било сварено, за да може месото да се отдели от скелета и по този начин костите му да бъдат занесени в Шотландия. Днес в Теба има символичен гроб на този герой, като благодарност за помоща оказана от него в полза на Християнството. През 1333 г. Мохамед IV подписва мирен договор с Алфонсо XI, поради което бива убит от синовете на неговият генерал Утман, които интерпретирали тази постъпка като предателство. На трона на Назирксото султанство застава неговият по-малък брат Юсуф I известен с построяването на медрасата Юсуфия (ислямски университет), както и назначаването като съветник на известният поет и историк Ибн Ал Хатиб, с чийто поеми е окрасена днешна Алхамбра. Юсуф, привърженик на доктрината суфи (един от клоновете на Ислям) нарежда за изграждането на много джамии на територията на Ал Андалус. В периода на управление построява шедьовъра на ислямската архитектура - палатът на Комарес. По негово време се случва и разгрома на бенимеринската династия при битката при Саладо (Кадис) през 1340 г. от страна на Кастия и Португалия. Алхесирас е превзет, както вече коментирахме през 1344 г. от Алфонсо XI. Юсуф I умира през 1354 г. убит в Алхамбра от един ненормален негов слуга по време на молитва, забивайки му нож в гърба. И ето че идва периода на Мохамед V по чийто време се построява палатът с известният на всички нас двор на лъвовете, но за това ще са нужни години.
 
 
 
 
 
 
 
  След смъртта на Юсуф I младият Мохамед V, който е на 16 години в този момент осигурява мир за териториите на Ал Андалус. Той обаче ще управлява първите пет години, след което ще бъде свален от трона при опит да го убият, който се оказва неуспешен. Една от вдовиците на Юсуф I - Мириам, чрез заговори и интриги базирани на лошата ситуация в султанството в следствие от чумата, смъртта на добитък и слабата реколта ще направи преврат с помоща на заинтересувани богати фамилии, успявайки да постави нейният син Исмаил II на престола на Гранада. Мохамед V успява да избяга, търсейки убежище във Фес от бенимеринският султан. Исмаил II ще управлява по-малко от една година, бивайки убит от неговият братовчед Мохамед VI, който заема трона, като султан на назирското кралство, известен като "червеникавият". Същият се отказва да плаща данък-парии на Педро Жестокият, възползвайки се от заетоста на този с гражданската война с Трастамара, за която вече говорихме. Мохамед VI ще се съюзи с кралството на Арагон, а това от своя страна ще предизвика една коалиция между Кастия управлявана от Педро и изгоненият Мохамед V, която ще продължи години. През 1361 г. законният султан върнал се от Фес се съюзява с мюсюлманите от Ронда и по-късно през 1362 с Малага. Подпомогнат от Педро Жестокият тръгва за Гранада, от където Мохамед VI "червеникавият" останал сам решава да избяга, напускайки града. Започва второто управление на Мохамед V. Тук бих искал да разкажа за съдбата, която е сполетяла братовчеда на Исмаил II. Мохамед VI решава да се предложи за васал на Педро Жестокият, като се предава след бягството си от Гранада в един град, който се казва Баена, заедно с кортежа си от 300 конника и 200 пехотинци. От там е закаран до Севия, където се е намирал вече познатия ни Педро Жестокият, чието поведение до този момент обяснено ни в предишната тема, ни подсказва какво ще бъде развитието в последствие. Сваляйки му вички доспехи, взимайки му цялото богатство, кастилският крал нарежда да качат на едно магаре Мохамед VI и да го разходят пред народа унизявайки го по този начин, след което го убива със собственото си копие. Трагичен край.  

 

 
  Периода от султанството на Мохамед V се определя, като мирен и проспериращ. Голяма роля в това е играл съюзът с кастилците, както и "твърдата ръка" с която е управлявал. Педро Жестокият му предлага да се обединят и нападнат Кордоба, която се е придържала към политиката на неговия брат Енрике II. През 1369 г. двете войски на Кастия и Гранада водени от Педро и Мохамед обкръжават града опитвайки се да го завладеят, но без успех и решават да се оттеглят. Кордоба успява да издържи мощния натиск на съюзническата войска. След този провал султанът напада различни градове в зоната на Ал Андалус един от които е Хаен, ограбен и опожарен от неговите войници. Въпреки това започва един дълъг период на спокойствие и примирие. Мохамед V е потдържал много добри политически отношения с Тунис, Египет и северна Африка. По негово време Гранада е била една от най-големите градове на Оксидента с над 200 000 войници. Това е периода през който както вече споменахме се построява и дврорецът на Алхамбра с изумителния двор на лъвовете. Пристанището на Малага се превръща в едно от най-проспериращите. Не малка заслуга за това са имали геновевците които изнасяли с кораби сушени плодове от зоната на Гранада. Мохамед V умира през 1391 г. замествайки го неговият син Юсуф II.  
 

 

   

 

  ЩЕ ПРОДЪЛЖИ!!!  
Автор: Мишо Иванов    
     
КАТОЛИЧЕСКИТЕ КРАЛЕ ИСАБЕЛ И ФЕРНАНДО.  
ИНКВИЗИЦИЯ НА ИСПАНИЯ  
ХУАНА ОТ КАСТИЯ "ЛУДАТА"  
КАРЛОС V  
 
 
ФЕЛИПЕ II За контакт пишете на този адрес
   
ВТОРА СТРАНИЦА  
Назад към първа страница.  
За контакти телефони Испания: +34 687 15 25 22; +34 628 36 79 47; email; teveric@yahoo.es